Елена Алекова Летний день Летен следобед

Красимир Георгиев
„ЛЕТЕН СЛЕДОБЕД” („ЛЕТНИЙ ДЕНЬ”)
Елена Алекова Христова (р. 1963 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Ирина Василькова


Елена Алекова
ЛЕТЕН СЛЕДОБЕД

Да потъгуваш, да поскиташ
в безкрайния, ленив следобед,
да те обсипят с цвят липите
сред нажежения площад;
врабци немирни да пропърхат
покрай косите ти, подобно
ветрец, от хоризонта лъхнал
в непредсказуемия свят.

Да те прониже тишината
на камъка и на небето,
в сиянието на нещата
да проумееш изведнъж
как зрънце в бездната покълва,
как се разпуква нежно цвете
и как узрява ярка мълния
сред веселия летен дъжд.

И кестените да заплачат
с лъчи и капки по листата,
през тях да заприижда здрачът
от небосвода свечерен;
и в нечий поглед да се спънеш,
огрял внезапно сред тълпата
и вече в спомена потънал
за този град, за този ден,

за тази необятна вечер,
за този необятен шемет,
за порива ти неизречен,
а всъщност и неизразим;
пред чашата си недопита
да се простиш със всичко земно
и да си тръгнеш към звездите
ведно с цигарения дим.


Елена Алекова
ЛЕТНИЙ ДЕНЬ (перевод с болгарского языка на русский язык: Ирина Василькова)

Слоняясь, маешься, тоскуешь –
ленив и душен день тягучий,
роняют липы цвет медовый,
и раскаленный воздух тих.
Но воробьи задорной стайкой
вспорхнут, волос твоих касаясь,
и ветер, всколыхнув пространство,
весь мир переиначит вмиг.

Все было маревом объято –
и камни жаркие, и небо,
но в сполохе неуловимом
вдруг чуешь, дух переводя,
как зерна в бездне прорастают,
как раскрываются бутоны,
как молния тугая зреет
среди веселого дождя.

Текут каштановые слезы,
лучами шлепая по листьям,
сквозь них прозрачный сумрак льется
на предвечерний небосвод,
и ты о чей­то взгляд споткнешься,
он средь толпы тебя достанет,
но тут же в памяти утонет,
как этот город, этот год,

как необъятный этот вечер,
как необъятный этот морок,
порыв, что так и недосказан,
а в сущности – невыразим,
и перед чашей недопитой
со всем земным простишься разом,
и полетишь навстречу звездам,
вплетаясь в сигаретный дым.